WWW.KNIGA.SELUK.RU

БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА - Книги, пособия, учебники, издания, публикации

 

Pages:   || 2 | 3 |

«ЖИВОТЪТ Е ПРИКАЗКА Книгата е лицензирана под Creative Commons Признание - Без производни nd/2.5/bg/ Можете свободно да ...»

-- [ Страница 1 ] --

Рослава Стоянова

ЖИВОТЪТ Е ПРИКАЗКА

Книгата е лицензирана под Creative Commons Признание - Без производни

http://creativecommons.org/licenses/byБългария:

nd/2.5/bg/ Можете свободно да използвате, споделяте и

разпространявате книгата при следните условия:

Признание – трябва да се спомене, че книгата е публикувана от

“Издателство Хрикер“ и е част от работата на „ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително“. Но не и по начин, оставящ впечатлението, че същите подкрепят Вас или използването на съдържанието от Вас.

Без производни произведения – съдържанието на книгата или части от нея не могат да бъдат променяни, преработвани или надграждани.

Издателство Хрикер – 2012 г.

ISBN 978-954-349-027-1 Печат Симелпрес ОМ - Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително: http://openom.eu/bg/ Господи, благослови всички читатели на тази книга и всички тези, които я направиха възможна. Амин.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

ОПТИМИЗЪМ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ТЕОРИИ

КАК ДА БЪДЕМ ОПТИМИСТИ

ОПТИМИЗМЪТ В ИЗКУСТВОТО

ОПТИМИЗМЪТ В РАБОТАТА

ОПТИМИЗМЪТ И ЗДРАВЕТО

ОПТИМИЗМЪТ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

ОПТИМИЗМЪТ В ПОЛИТИКАТА

ОПТИМИЗМЪТ В СПОРТА

ОПТИМИСТИЧНИ МИСЛИ

ЗА ОПТИМИЗМА С УСМИВКА

ВДЪХНОВЯВАЩИ МИСЛИ

СИЛАТА НА ДУМИТЕ

ЖИВОТЪТ Е ПРОСТО ИГРА

УСМИХНИ СЕ...

НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ

МЪДРОСТТА НА ПОГОВOРКИТЕ

УСМИХНАТИ СЛУЧКИ

ПРИРОДАТА

ЗА НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

ПРЕДГОВОР

За всички, които вярват, че могат да превърнат живота си в приказка...

Аз съм оптимист. Не мога да ти кажа как и ти да станеш такъв, няма точна рецепта или план от пет стъпки, които да минеш и после да си вечно в добро настроение. Но мога да ти покажа светлата страна на нещата и да ти споделя как успявам да я открия. Надявам се, че след като веднъж си я видял и знаеш, че съществува, ще ти е по-лесно и на теб да намериш своя път към нея.

Тази книга е за красивото и доброто около нас – онова, което потънали в сиво ежедневие и грижи често не забелязваме.

Може би защото понякога е дребно и на пръв поглед незначително. А всъщност всяко добро, независимо колко е малко, е важно. Или може би защото сме отвикнали да го търсим. А често са нужни малко усилия, за да го открием и забележим сред рутината на деня.





Истината е, че да си оптимист не означава да си щастлив и усмихнат през цялото време и постоянно всичко да ти е наред. Не означава винаги да си доволен от живота, от това, което той ти дава, от това, което имаш. Не означава никога нищо да не ти липсва.

Но оптимизмът означава да вярваш, че някога ще получиш това, което не ти достига. И по-важното – да се бориш и да се стремиш да го получиш без да губиш надежда, че то рано или късно ще стане реалност. Да знаеш, че светът може и да не е перфектен, че някои неща може да не са съвсем наред, но ТИ можеш да ги направиш по-добри.

Да си оптимист не означава, че нямаш право понякога да си нещастен. Не означава, че не можеш да си тъжен. Не означава, че трябва да си безчувствен към трагедиите и да се преструваш, че нищо не се е случило.

Но означава да не живееш с днешната болка и утре. Да не се предаваш на болката и тъгата и да не им позволяваш да те завладеят. Да ги изживяваш, но и да ги преживееш. Да си позволиш да си тъжен, но да знаеш, че утре нещата ще са по-добре. Да преодолееш болката, която те залива всеки ден отвсякъде и да знаеш, че винаги ще има утре и от ТЕБ зависи то да е малко по-добре от днес.

Както и в приказките – без трудности не може, но накрая всичко завършва с щастлив край.

ОПТИМИЗЪМ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ТЕОРИИ

Оптимизъм произлиза от латинското „optimus” – най-добър, превъзходна степен на „bonus” – добър. Вероятно е свързано с “ops”, което означава „сила, ресурси” или „ob” – “пред” и наставката “tumos” – “най”. Според други произлиза от „optio” – избор. Думата “оптимизъм” е използвана за първи път от Либниц със значение на „най-голямото добро”.

Идеята му е, че живеем в „най-добрия възможен свят”, в който всеки извършва най-много добро, с цената на възможно най-малко зло. Терминът става по-популярен, след като Волтер го използва в своята сатира “Кандид”.

Думата „оптимист” е използвана за първи път през 1766, а “оптимистично” – през 1848 г. Ето и няколко определения:

Оптимизъм: (1) склонност да се гледа от по-добрата страна на събитията или условията и да се очаква най-добрия възможен резултат; (2) вяра, че в крайна сметка доброто в света е повече от злото; (3) вяра, че доброто преобладава в реалността; (4) вяра, че съществуващият свят е най-добрият възможен.

Оптимизъм: склонност да си изпълнен с надежда и да акцентираш върху хубавите, а не върху лошите неща във всяка ситуация; вярата че в бъдещето ще се случат хубави неща.

(1) Философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро;

(2) Наклонност да виждаш все хубавото в живота, да вярваш, че ще дойде по-добро.

В началото психолози като Фройд и Ерик Ериксон смятали, че оптимизмът е опасен и трябва да се пазим от него, защото ни дава изкривена представа за реалността и ни кара да вярваме в положителни резултати, които понякога са илюзорни и не могат да бъдат постигнати. Идеята, че оптитимистичната нагласа може да доведе до положителни резултати била отхвърляна и хората били окуражавани да бъдат реалисти и дори малко черногледи. През втората половина на 20-ти век обаче все повече изследвания доказвали положителното влияние на оптимизма върху умственото и физическо здраве на хората и психолозите започнали да твърдят, че позитивната нагласа може да помогне на хората да постигнат по-високи резултати.





Ученият Лионел Тайгър дори развива теорията, че оптимизмът е помогнал за човешката еволюция. Според него склонността ни да мислим, че сме по-добри, отколкото всъщност сме ни е позволила непрекъснато да се променяме и да създаваме нови неща. Оптимизмът ни е помогнал и за социалната организация, защото всички е трябвало да споделят обща бъдеща цел и да мислят положително за резултатите от съвместните им действия, които в краткосрочен план може и да не са били най-изгодни за отделния човек.

Най-известният учен, провел множество изследвания в сферата на оптимизма, е психологът Мартин Селигман, който използва понятието „придобит оптимизъм”. Според него всеки може да се научи да бъде оптимист, като просто промени обяснителния си стил, т.е. начина, по който си обяснява хубавите и лошите събития в живота си.

Според Селигман песимистите и оптимистите мислят по различен начин:

Проф. Селигман съставя и специален въпросник за определяне на обяснителния стил и разработва съвместно с други учени методът САБО (съдържателен анализ на буквалните обяснения), с помощта на който може да се определи обяснителния стил на даден човек въз основа на изявления, които е давал за медии, вестници, пресконференции, или писани от него писма, лични дневници и т.н. Примерно обяснението „Имам ниска оценка на изпита, защото снощи съседите правеха купон, беше много шумно и не можах да уча” е временно (съседите не правят купон всяка вечер), специфично (конкретна причина – купон при съседите) и външно (вината е в съседите и силния шум), т.е. силно оптимистично. Докато обяснението „Имам ниска оценка, защото не ме бива за нищо и винаги се провалям на изпит” е трайно („винаги се провалям”), всеобхватно („не ме бива за нищо” – от ниската оценка се прави заключение за целия живот) и вътрешно (мен не ме бива, аз се провалям), т.е. силно песимистично.

Селигман е и автор на моделът ABCDE. А (от англ. ез.

adversity) е неприятна ситуация или проблем, с който се сблъскваме. В (от англ. ез. beliefs – вярвания) – са нашите убеждения. С (от англ. ез. сonsequences - последствия) – са резултатите от нашата реакция на ситуацията. D (от англ. ез.

discussion – разговор, спор) – е оспорването на негативните ни убеждения. Е (от англ. ез. – energy - енергия) е приливът на енергия, който получаваме след като сме оспорили негативните си убеждения и сме разбрали, че нещата не са чак толкова зле, колкото са ни изглеждали в началото.

Например сблъскваме се с неприятната ситуация (А) да отхвърлят кандидатурата ни след като сме се явили на интервю за работа. Нашите убеждения (В) могат да ни накарат да си мислим неща, като „Изобщо не умея да се представям добре на интервюта. Не съм добър в нищо.

Никога няма да си намеря работа.” В следствие на това (С) се чувстваме подтиснати, обезсърчени, изпадаме в депресия и на следващото интервю отиваме без никакво желание и ентусиазъм, поради което се представяме още по-зле и така се завърта един омагьосан кръг.

Според Селигман, за да излезем от него е необходимо да оспорим негативните си убеждения. За целта можем да използваме четири метода: да потърсим физически доказателства за това, че убежденията ни не са верни; да потърсим алтернативни причини за случилото се, т.е. да разберем че понякога някои неща не са под наш контрол и вината не е само наша; да осъзнаем, че някоя лоша случка не води непременно до катастрофални последици и затова не трябва да си правим от нея генерални изводи; и да разберем, че съсредоточаването върху негативното не ни носи никакви ползи.

В дадения пример оспорването (D) може да звучи по следния начин: „Все пак беше само едно интервю и това, че не ме взеха на работа още не означава нищо. Не се бях подготвил добре, следващия път мога да проуча по-добре компанията и позицията, за която кандидатствам. (или „Оказа се, че им е нужен човек с повече опит и това е причината да не ме одобрят, а не представянето ми”, или „Интервюиращият изобщо не беше в добро настроение и се държеше много враждебно”) Вече съм се явявал на интервюта и съм си намирал работа преди, значи и сега ще мога. Това, че веднъж не съм успял, не означава, че и следващият път ще е така. Вместо да си мисля, за това, че не са ме одобрили, по-добре да се съсредоточа върху предстоящото утре интервю и да видя как мога да се справя по-добре на него.” Тук е много важно обективно да преценим причините за неуспеха си – да не се самообвиняваме излишно, но и да не са самозалъгваме, че вечно някой друг ни е виновен за всичко.

И след като вече сме оспорили успешно погрешните си убеждения и сме видяли, че нещата не са чак толкова трагични, колкото са ни се стрували в началото, ще почувстваме прилив на енергия (Е), която ще ни даде сили и мотивация да продължим напред и да успеем следващия път.

КАК ДА БЪДЕМ ОПТИМИСТИ

Потърси причината за своя песимизъм. Може би в миналото са ти се случвали доста неприятни неща, или пък си заобиколен от хора, които са постоянно негативно настроени и не спират да се оплакват. След като разбереш причината за песимизма си, ще ти е по-лесно да разбереш и какви действия е необходимо да предприемеш, за да се справиш с него.

Спри с оплакванията. Оплаквайки се, ние само допълнително се съсредоточаваме върху отрицателните неща в живота си и намираме все повече причини за недоволство. Освен това оплакванията не водят до нищо – ако нещо не ни харесва, по-добре да се опитаме да го променим или ако това е невъзможно – да го приемем.

Помни, че нещата се променят. Това, че един ден е започнал зле, не означава, че непременно ще продължи и завърши зле. Вместо да се съсредоточаваме върху миналите проблеми и неприятности, нека извлечем поука от тях и да продължим напред. Също така това, че дълго време си бил песимист, не означава, че не можеш да се промениш и да станеш песимист. Всеки може да се развива и самоусъвършенства и да се стреми непрекъснато към едно по-добро свое аз.

Поеми контрол над нещата. Понякога не всичко зависи от нас и има моменти, в които ти се струва, че целият свят е настроен срещу теб. В такива моменти е важно да се съсредоточим не над лошите неща, които се случват, а над хубавите, които можем да накараме да ни се случат. Да видим върху какво можем да влияем, какво се намира в рамките на нашите възможности и да действаме! Да бъдем уверени, че ние можем да определяме бъдещето си, а не да чакаме някой да го сътвори вместо нас.

Приеми, че загубите са част от играта. Болката, тъгата, разочарованието и провалите винаги ще бъдат част от живота, но те не са единствената част от него. Приеми и преживей тъгата, извлечи поука от неуспехите и продължи нататък. Не се страхувай да рискуваш, защото бездействието може да те предпазва от разочарования, но със сигурност и не ти носи успехи.

Съсредоточи се върху хубавите неща. Всички живеем в един и същ свят, но оптимистите и песимистите го виждат по различен начин. Да се съсредоточиш върху хубавото не означава да отричаш, че в живота се случват и много лоши неща и че често се сблъскваме с куп проблеми. Трябва да признаем и да сме наясно с тяхното съществуване, но не и да се съсредоточаваме прекалено много и да мислим само за тях. Защото редом с лошите се случват и много хубави неща, които ни карат да се усмихваме и ни изпълват с ентусиазъм. Именно за тези хубави неща трябва да мислим по-често и вместо да се фокусираме върху болката, разочарованието и трудностите, да се насочим към радостта и въодушевлението.

Помни, че светът е пълен с възможности, а не с ограничения. С изключение на физичните закони, едва ли има много други пречки пред мечтите ни. Дори и неща, които в миналото са изглеждали невъзможни, днес могат да се окажат реалност. Затова вместо постоянно да мислим за пречките, трябва да търсим възможностите. Да намираме вдъхновение в успеха на околните и да не забравяме, че успехът на един не е непременно загуба за друг.

Вярвай в себе си и в това, че заслужаваш да си щастлив.

Всеки човек заслужава да бъде щастлив и е необходимо да вярва в това, за да има мотивация да се стреми към собственото си щастие. Необходимо е и да вярваме в собствените си способности, в това, че можем да научим нужните умения, да се справим с проблемите, да открием ново и оригинално решение. Това самочувствие ни е нужно, за да продължим напред и да се борим за мечтите, които заслужаваме да изживеем.

Заобиколи се с положително настроени хора. По-лесно е да бъдем оптимисти, когато сме заобиколени с весели, усмихнати и положителни хора, които ни заразяват със своя ентусиазъм и добро настроение. И все пак е нужен известен баланс, за да не придобием съвсем изкривена гледна точка за света, затова и не странете съвсем от по-песимистично настроените си приятели.

Внеси оптимизъм в ежедневието си. Чети позитивни книги, гледай комедии, слушай весели песни, които повдигат настроението ти, запиши си оптимистични мисли и цитати и ги постави на видни места в дома или офиса си, за да ги препрочиташ често.

Говори положително. Избягвай отрицателни думи и изрази.

Примерно вместо „не беше зле”, казвай „беше хубаво”.

Води си дневник. Описвай обективно нещата, които ти се случват и чувствата, които изпитваш. Препрочитайки след време написаното вероятно ще осъзнаеш, че животът ти е пълен и с много хубави неща, на които улисан в ежедневието не си обърнал достатъчно внимание.

Бъди благодарен. Помисли си за всички онези неща (често нематериални), които имаш и благодари за тях. Вероятно ще бъдеш изненадан от това колко са много! Винаги е по-добре да мислиш за това, което имаш вместо за това, което ти липсва. Можеш и да си ги запишеш, за да си ги прочиташ всеки път, когато изпаднеш в лошо настроение.

Не прекалявай с оптимизма. Невъзможно е да си постоянно весел, усмихнат и добро настроение. Всеки си има своите трудни моменти и в това няма нищо лошо. Просто помни, че лошите неща рано или късно ще отминат и не позволявай на негативните мисли да те завладеят напълно. Приемай случващото се с надежда, че доброто ще бъде повече от лошото.

ОПТИМИЗМЪТ В ИЗКУСТВОТО

В литературата има два героя, чиито силен и дори на моменти прекален оптимизъм, е станал нарицателен – това са Кандид от комедията на Волтер и малкото момиче Полиана от едноименната детска книга на Елеонор Портър.

Полиана е главната героиня в едноименната книга на Елеонор Портър. Тя е толкова успешна, че името на малката героиня става нарицателно за човек, който винаги успява да намери нещо хубаво във всяка една ситуация.

Полиана е едно момиченце, което още от малко остава без майка, а след това и без баща и затова заминава да живее при единствената и леля. Тя обаче (както и почти всички жители на градчето) е вечно тъжна, непрекъснато недоволна от нещо и сякаш ядосана на целия свят. Малката Полиана успява да промени това, благодарение на една игра, която е научила от баща си, и която се състои в това да намираш нещо хубаво, нещо, за което да си доволен, във всяка една ситуация. Колкото по-трудна е ситуацията и колкото по-невъзможно изглежда да се намери нещо положително, толкова по-интересна е играта. И така за Полиана наказанието да вечеря заедно с прислужницата в кухнята само хляб, се превръща в удоволствие, защото тя обича хляб, а и прислужницата е толкова добричка.

Мъничката, почти гола стая, където трябва да живее момичето, е по-хубава от всички останали богато украсени стаи в къщата, защото невероятната гледка през прозореца е по-хубава и от най-красивата картина. Тъмнината в стаята на една възрастна жена не е плашеща, а служи за да скрие от нея луничките по лицето на Полиана, които малкото момиче така не харесва.

Във всеки един човек Полиана вижда само добро, дори и когато никой друг не го вижда, дори и когато самият той не може да открие доброто в себе си. А когато очакват от тях добро, и така искрено вярват в тяхната добрина, хората наистина стават добри. Вечно усмихнатото момиче завладява всички със своя оптимизъм, невинност, постоянни въпроси, любопитство, малко детска наивност и твърда вяра в доброто. И постепенно всички се увличат в нейната игра и намират толкова много неща, от които да са доволни, които да им носят радост, и които преди не са забелязвали.

Понякога оптимизмът се превръща в източник на вдъхновение и за различни творчески идеи и начинания.

Проектът „Оптимизъм” започва съвсем случайно като част от дипломната работа на Рийд Сайфър, който завършва университет със специалност „Дизайн”. За дипломната си работа той изработва 500 значки в различни цветове, но всички с надпис „Оптимизъм”. Голяма част от значките са раздадени на приятели и познати, а останалите успява да продаде на малко магазинче за сувенири край музея за Американско изкуство в родния му град. Седем години покъсно – през 2002г. Сайфър решава да поднови продажбата на значки и да включи към тях и други предмети, обединени от общата тема за оптимизма. Макар и с променен дизайн, значките на оптимизма отново се приемат добре от хората и до момента са продадени над 50 000бр. Проект „Оптимизъм” продължава!

Друго оптимистично начинание е благотворителната организация Optimist international, основана през 1919г. в Лусвил, Кентъки. Днес тя включва 3200 клуба с над члена в 35 страни. Всеки клуб сам набира средства и спонсорира спортни състезания, литературни и художествени конкурси, подпомага училища и предоставя стипендии на талантливи деца. С дарения от близо $78млн.

се осъществяват близо 65 000 проекта всяка година. Мотото на организацията е „Приятел на младите”, а целта й е „чрез надежда и положително мислене, Оптимистите да помагат на децата да дадат най-доброто от себе си.” Кредото и философията на Оптимистите се състои в следното:

Обещай си:

Да си толкова силен, че нищо да не може да разстрои душевното ти спокойствие.

Да говориш за здраве, щастие и успех на всеки, когото срещнеш.

Да накараш всички свои приятели да почувстват, че са нещо специално.

Да виждаш винаги хубавата страна на нещата и да направиш така, че оптимизмът ти да се превърне в реалност.

Да мислиш само за най-доброто, да работиш само за найдоброто и да очакваш винаги най-доброто.

Да се радваш на успеха на другите толкова силно, колкото и на твоя собствен.

Да забравиш миналите грешки и да се бориш за бъдещите постижения.

Да бъдеш в добро настроение и да даряваш на всеки, когото срещнеш усмивка.

Да отделиш толкова време за собственото си развитие, че да не ти остава време да критикуваш другите.

Да бъдеш толкова спокоен, че да не остава място за притеснения; толкова добър, че да не се поддаваш на гнева;

толкова силен, че да побеждаваш страха; толкова щастлив, че да се справяш с всички проблеми.

ОПТИМИЗМЪТ В РАБОТАТА

Оптимизмът е полезен при професии, в които има висок стрес и риск от провал, като в директните продажби по телефона, например. Длъжности, изискващи проява на инициатива, настойчивост, въображение, креативност, също се изпълняват по-добре от оптимисти. Оптимистите ще се посредничеството, връзки с обществеността, разработване на нови продукти/ услуги, набиране на средства.

За управителите, мениджърите и лидерите е много важно да бъдат оптимисти. Те трябва да умеят да вдъхновяват хората, да ги мотивират и да ги заразяват със своя ентусиазъм, да им вдъхват увереност в бъдещето и постигането на общите цели.

Песимистите от своя страна също имат своите предимства и основното в тях е, че те са по-големи реалисти. За тях са поподходящи длъжности без особен стрес, изискващи специфични умения. По-песимистично настроените биха се справили добре във финансовата област, счетоводството, статистиката, контрол на качеството и сигурността, както и бизнес администрацията.

застрахователната компания Met Life показва, че оптимистите имат по-добри резултати в работата си. От 000 кандидати за работа, във фирмата били назначени 1000, половината от тях песимисти, а другата половина оптимисти. Освен това били назначени и 129 души, които не отговаряли на изискванията за започване на работа, но показали изключително голям оптимизъм. След една година оптимистите имали 8% повече приходи от продажби в сравнение с песимистите, а извънредните оптимисти (тези, които не отговаряли на изискванията за работа) – имали 21% повече продажби. През втората година от изследването разликата била още по-голяма – оптимистите имали 31% повече продажби от песимистите, а извънредните оптимисти – 57% повече.

ОПТИМИЗМЪТ И ЗДРАВЕТО

За учените е трудно да кажат дали оптимизмът се явява причина за по-доброто здравословно състояние или е резултат от него. Тъй като оптимистите са по-активни от песимистите, има по-голяма вероятност те да се погрижат за здравето си, да отидат на лекар, да спазват диета, да спортуват активно. Според лекарите оптимистите са и подобри пациенти. Спазват по-стриктно наложения им режим, следват дадените съвети, по-ентусиазирани са относно промените в стила на живот.

В едно проучване учени изследват химичните вещества в слюнката, които ни предпазват от инфекции, като настинката. Имунитетът бил по-висок в дни, когато хората се чувствали положително настроени, отколкото в дни, когато били тъжни или отчаяни. В кръвните проби на оптимистите имало повече клетки, борещи се с различни болести, отколкото в кръвта на песимистите.

При проучване на Университета в Уисконсин-Мадисън през 2003г. на 52-ма души била поставена ваксина срещу грип и след това те били помолени да разкажат за едно хубаво и едно лошо събитие в живота им. Тези, при които били регистрирани по-високи нива на активност в частта на мозъка, наречена prefrontal cortex (свързана с позитивните емоции), имали най-високи нива на антитела срещу болестта шест месеца след поставяне на ваксината.

Проучване на Университета Уагенигн в Холандия показва, че оптимистите, които и в по-напреднала възраст продължават да живеят активно и да си поставят цели, имат шанс да живеят по-дълго. Девет години след старта на изследването, включващо 999 души, било установено, че смъртността при оптимистите била с 63% по-ниска при мъжете и с 35% при жените. Подобно проучване в Делфт, Холандия сред 941 души на възраст между 65 и 85 години, показва сходни резултати – 55% по-малко смъртни случаи сред оптимистите след период от девет години.

В друго изследване било установено, че смъртните случаи при възрастни хора, които определяли здравословното си състояние като „лошо“, били три пъти повече отколкото при тези, които определяли здравето си като „отлично“.

Самооценката, която хората си давали предсказала кой ще живее по-дълго по-точно отколкото лекарските оценки.

Тези, който смятали, че са в отлично здраве (въпреки че докторите казвали, че не са) живеели по-дълго от тези, които смятат, че са с влошено здраве (въпреки че според докторите те били здрави).

Дори усещането за контрол над незначителни ежедневни събития оказва положително влияние върху здравето. В едно проучване на част от хората в старчески дом била дадена възможността да избират какво да ядат на закуска и какъв филм да гледат вечер. Те се чувствали по-доволни и били по-активни. Вероятността след 18 месеца те да са живи била два пъти по-голяма, отколкото при тези, на които не била дадена подобна възможност за избор.

През 1960г. в САЩ започва изследване сред 839 души, което продължава 30 години. В края на този период се установява, че за всеки 10 пункта увеличение на степента на песимизъм, вероятността хората да са още живи спада с 19%. Друго проучване, стартирало по същото време, установява, че години по-късно смъртността при песимистите е с 42% повисока отколкото при най-оптимистично настроените.

Според проучване на Университета в Питсбърг оптимистичното отношение към живота намалява риска от получаване на сърдечен удар. В изследването били включени 97 000 жени, които първоначално попълнили въпросник за оценка на нивото на оптимизъм. Осем години по късно било установено че при оптимистките имало 9% помалко сърдечни удари в сравнение с по-песимистично настроените.

Проучване на Харвард и Бостънския университет изследва 1306 мъже на средна възраст от 61г. като в началото на проучването те не са страдали от сърдечни болести. През следващите десет години било установено, че вероятността те да имат проблеми със сърцето е два пъти по-голяма, ако гледат песимистично на живота (влиянието на странични фактори е елиминирано).

Проучване, проведено във Финландия проследява здравословното състояние на 616 мъже на средна възраст, които в началото на изследването са в добро здраве. Четири години по-късно при най-песимистично настроените имало три пъти повече случай на страдащи от високо кръвно налагане, отколкото при оптимистите. В изследването били взети предвид и странични фактори, като пушене, наднормено тегло, застоял начин на живот, злоупотреба с алкохол, наследствена обремененост. След елиминиране на влиянието им било установено, че именно оптимизмът води до намаляване на риска от високо кръвно налягане. Подобно проучване сред 2,564 мъже и жени над 65г. в САЩ също установява положителната връзка между позитивното отношение и нормалното кръвно налягане, като отново е доказано, че резултатите не се дължат на някакви други странични фактори.

ОПТИМИЗМЪТ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

В проучване проведено от Волман, Ренер и Вебер през 2007г. участниците били помолени да изслушат запис на разговор между двама съквартиранти, чиито взаимоотношения били леко напрегнати. В един от записите човекът, на чиито реплики трябвало да обръщат внимание, говорел с оптимизъм за ситуацията; в друг – с реализъм, а в третия – с песимизъм. След това участниците оценили характера на човека, дали са привлечени от неговата личност и дали са склонни да му помогнат за разрешаване на проблема.

Оптимистите били оценени положително, а не като „наивни” и „заблуждаващи себе си”. Песимистите били оценени найниско, основно защото тяхното поведение се приемало за неефективно. Въпреки това участниците изявили еднакво желание да помогнат както на песимистите, така и на пооптимистично настроените. Най-добри резултати от всички, обаче получили реалистите – тяхното отношение и поведение било оценено като най-адекватно спрямо ситуацията. Подобни резултати са получени и при проучване, в което е пуснат запис на човек, разказващ как кандидатства за мечтаната от него работа.

Според проведено през 2009г. от великобританския Център за изследване на социални въпроси проучване, 55% от жените и 47% от мъжете предпочитат компанията на оптимист. Едва 3% от хората се чувстват по-добре, когато са заобиколени от песимисти и то само ако този песимизъм е придружен с много добро черно чувство за хумор.

Причината оптимистите да са по-привлекателна компания е, че те помагат на хората около тях да се чувстват по-добре и по-щастливи – вдъхновяват ги и ги мотивират, предават им своята позитивна гледна точка за живота.

Според 60% от хората в същото изследване оптимизмът е „заразен” и когато си заобиколен от оптимистично настроени хора, ти също започваш да гледаш поположително на света наоколо. В същото време според 40% от участниците в изследването, песимизмът също е заразен, така че поговорката „с какъвто се събереш, такъв ставаш” важи с пълна сила.

ОПТИМИЗМЪТ В ПОЛИТИКАТА

Едно от проучванията в тази насока се основава върху анализ на речите, които кандидатите за президент на САЩ произнасят, когато приемат издигането на кандидатурата им. Екип от учени, сред които и проф. Селигман, анализират речите без да знаят коя от тях от кой кандидат е произнесена и прогнозират, че по-оптимистичният кандидат ще спечели. В 9 от 10 случай за изборите между 1948 и 1984г. се оказват прави – оптимистът наистина печели.

Същото проучване е проведено и за изборите за президент между 1900 и 1944г – в 9 от 12 случая печели пооптимистично настроения кандидат.

Този метод се използва успешно не само за анализ на миналото, а и за прогнозиране на бъдещето. На изборите през 1988г. учените успешно прогнозират кой претендент всяка една от партиите ще издигне за свой кандидатпрезидент. Те успяват да предвидят в голяма степен и кои хора ще получат сенатски места, като прогнозират дори и подробности, като това дали надпреварата ще бъде оспорвана, дали ще има неочаквани загуби или изненадващи победи.

ОПТИМИЗМЪТ В СПОРТА

Едно от първите проучвания, изследващи как влияе обяснителния подход върху представянето на спортистите, се провежда през 1978г. и в него участват плувците от националния отбор на САЩ. Всеки от тях попълва въпросник за определяне на нивото на оптимизъм и преминава през контролиран експеримент. Експериментът се състои в това, че всеки плувец плува най-добрата си дисциплина, след което треньорът нарочно му съобщава, че е постигнал много слабо време. След кратка почивка плуването се повтаря.

При второто плуване оптимистите дават много добри резултати и плуват по-бързо от първия път, докато песимистите се провалят и дават много слаби времена.

Реалността потвърждава изводите, направени при експеримента. На лятната олимпиада през същата година от Мат Бионди се очаква да спечели седем златни медала от седем дисциплини. В първите две състезания обаче той взема сребърен и бронзов медал. Засипан е с обвинения, упреци и въпроси от медиите и всички очакват от него провал в оставащите пет дисциплини. Той обаче печели пет златни медала. Мат Бионди е и един от изследваните плувци, показали най-високи нива на оптимизъм на тестовете и контролираните експерименти.

Проучванията засягат не само индивидуалните спортисти.

Оказва се, че и един отбор също може да бъде оптимист или песимист, и това може да се определи като се вземе сбора от резултатите по метода САБО на всички души в екипа.

Едно от проучванията в тази насока се отнася до американската бейзболна лига. Идеята е, че въз основа на оптимизма на отборите през 1989г. може да се прогнозира представянето им през следващата година. Анализирани са изказванията на играчите и треньорите на всички 12 отбора, които те са давали в интервюта за спортни вестници. В края на следващия сезон се оказва, че отборите – оптимисти имат по-добро съотношение победи-загуби в сравнение с миналата година, а отборите-песимисти – по-лошо. Освен това оптимистичните отбори са се справяли успешно в напрегнати игри, докато другите са губели.

ОПТИМИСТИЧНИ МИСЛИ

Смисълът на оптимизма е, че не обръща внимание на настоящето, а е източник на вдъхновение, на жизненост и надежда там, където други вече са се отказали да я търсят.

Той позволява на човек да ходи с високо вдигната глава и да поеме бъдещето в свои ръце, вместо да го оставя на противника си. – Дитрих Бонхофер Да изживееш този ден, да се забавляваш и да се смееш без да мислиш за смъртта е истински оптимизъм. Какъв дух имат хората! – Гилда Раднер Оптимизмът е магнит за щастие. Ако си позитивно настроен ще привлечеш хубави неща и добри хора. – Мери Лу Ретън Оптимизмът е форма на кураж, който дава на хората увереност и ги води към успеха. – Баден Пауъл Въпреки че светът е пълен със страдания, той е пълен и с много възможности да победим страданието. Затова и моят оптимизъм не се основава на липсата на злини, а на силната увереност, че доброто и добрите желания преобладават и един ден ще вземат превес. – Хелън Келер Човек не се ражда оптимист, но може да стане такъв, ако се научи да гледа на света по начин, който му позволява да извлече максимална полза от уроците на опита, от собствените си способности и от възможностите, които му предоставя живота. – Жан Виторио Капара Нещастието е тежък симптом, който може да бъде излекуван само с огромна доза чист оптимизъм! – Франческо Пасерети Оптимизмът, това е да виждаш живота през слънчеви лъчи.

– Кармен Силва Докато оптимизмът е придружен с действия, той е напълно основателен, в противен случай се превръща в чиста глупост. – Леон Доде За себе си мога да кажа, че съм оптимист – не виждам смисъл да бъда нещо друго. – Уинстън Чърчил Аз съм оптимист. В края на краищата за да не бъде оптимистът глупак, той трябва да знае колко тъжен може да бъде светът. Песимистът обаче открива това наново всеки ден. – Питър Устинов Песимист е човек, който превръща възможностите в трудности, оптимист е човек, който превръща трудностите във възможности. – Хари Труман Песимистът взема на заем проблеми, оптимистът дава на заем кураж. – Уйлям Артър Уард Никой песимист досега не е разкрил тайните на звездите, не е отплувал към липсващи на картата земи и не е отворил нова врата за човешкия дух. – Хелън Келър Оптимистът мисли, че нощта е заобиколена от два дена, песимистът – че денят е заобиколен от две нощи. – Франсис Писабиа Оптимист е човек, който гледа в очите ви. Песимист е човек, който гледа в краката ви. – Гилбърт Честъртън Никога не ставай песимист; песимистът е прав по-често, но оптимистът се забавлява повече, а и нито един от двамата не може да спре хода на нещата. – Робърт Хайнлайн Между оптимизма, който твърди „Не прави нищо, ще видиш, че всичко ще се нареди“ и песимизма, който казва „Прави каквото трябва, дори нещата да стават от зле, по-зле“, избирам второто. – Норберто Бобио В тези времена трябва да си оптимист, за да отвориш очи, когато се събудиш сутринта. – Карл Сандбърг

ЗА ОПТИМИЗМА С УСМИВКА

Бъди на страната на оптимистите, дори и да са прави пак ще ти е достатъчно трудно. – Джеймс Рестън Оптимизъм – убеждението, че всяко нещо е красиво, дори когато е грозно. – Амброуз Биърс Както оптимистите така и песимистите имат принос към обществото. Оптимистът е създал самолета, песимистът – парашута. – Джил Стърн Оптимистът стои до дванайсет вечерта, за да види пристигането на новата година, песимистът – за да се увери, че старата си е отишла. – Бил Воган Оптимистът може да види светлина там където такава няма, но защо му е на песимиста винаги да тича да я изгаси? – Мишел де Сен-Пиер Песимист: човек, който от двете злини избира и двете. – Оскар Уайлд Най-голямата проява на оптимизъм е да влезеш в скъп ресторант и да разчиташ, че в мидите, които си поръчаш, ще намериш перла, за да си платиш. – Тристан Бернар Единствената разлика между оптимиста и песимиста е, че първият е щастлив глупак, а вторият – тъжен глупак. – Жорж Бернанос Мъж, който е песимист преди да стане на 45, знае прекалено много. Този, който е оптимист след 45, не знае достатъчно. – Марк Твен Гадателите? Колкото повече им плащаш, толкова по-големи оптимисти стават. – Валериу Бутулеску Песимист: жена, която си мисли, че няма да успее да паркира между две коли, защото мястото очевидно е прекалено тясно. Оптимист: мъж, който си мисли, че жената няма да се опита да паркира там. – Гровър Вален Не знам дали да плача или да се смея. Но докато реша какво да правя, по-добре да се смея. – Алфредо Ачатино Не че искам да се хваля, но днес е един прекрасен ден! – Джузепе Джоакино Белли Няма по-тъжна гледка от млад песимист. – Марк Твен Нещо позитивно е по-добре от нищо негативно. – Елберт Хубард Според оптимиста чашата е наполовина пълна, според песимиста – наполовина празна, според инженера – два пъти по-голям размер от необходимия.

Според оптимиста чашата е наполовина пълна, според песимиста – наполовина празна, според познавача на алкохолни напитки – в нея няма достатъчно лед.

Според оптимиста чашата е наполовина пълна, според песимиста – наполовина празна, според физика тя представлява цилиндър разделен на две равни части – едната пълна с вода, другата – с въздух.

Какво значение има, че чашата е наполовина празна, ако имаш пред себе си много наполовина празни чаши.

Оптимист, реалист и песимист отиват при лекар. И тримата заболели по едно и също време - преди седмица.

Докторът пита всички от колко време са болни.

Оптимистът отговаря:

- Съвсем скоро, вчера нямаше дори и една седмица.

Реалистът:

- Точно преди седем дена.

Песимистът:

- След три седмици ще стане месец.

Оптимист и песимист си говорят за положението в страната.

Оптимистът, явно вече разочарован, казва:

- Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия.

- Да просим? А от кого? – отговаря песимистът.

Имало двама приятели – оптимист и песимист. Оптимистът имал ловно куче, което можело да ходи по вода. Един ден завел приятеля си на лов за патици, над тях прелетяло ято и той уцелил една, която паднала в близкото езеро. Кучето хукнало по водата, притичало през езерото и донесло патицата. Оптимистът попитал:

- Е, как ти се струва?

- Ами… кучето ти всъщност изобщо не може да плува, нали?

– отвърнал песимистът.

Падат в една пропаст двама алпинисти – песимист и оптимист.

Песимистът:

- Падам… Оптимистът:

- ЛЕТЯ!!!

ВДЪХНОВЯВАЩИ МИСЛИ

Дори и най-тъмният час трае само шестдесет минути. – Морис Мандел Нито един човек до сега не е ослепял от това че е гледал от светлата страна на нещата. – Зиг Зиглар Не е достатъчно да гледаш, нужно е да гледаш с очи, които искат да видят и които вярват в това, което виждат. – Галилео Галилей Винаги ще има цветя за тези, които искат да ги видят. – Анри Матис Човек живее само веднъж, но ако се справи добре веднъж му стига. – Джо Луис Най-добрите неща в живота всъщност не са неща. – Арт Бухвалд Да започнем да се обичаме! Нали пробвахме с омраза… и не стана. – Дончо Цончев Дали си мислиш, че можеш или че не можеш – все ще си прав. – Хенри Форд Колко монотонно би било в гората, ако пееха само десетте най-добри птици. – Дан Бенет Човек лети към своя погром, към върха се пълзи. – Иван Марев Не може да пропадне човек, който се изправя след всяко падане, който след всеки удар възстановява формата си, който упорства, когато всички останали вече са се предали, който си пробива път, когато всички останали вече се връщат назад. - д-р Орисън Марден Всички посрещаме с радост хората, за които казваме, че имат слънчева душа. - д-р Орисън Марден Ние не сме изпратени на този свят да правим неща, в които не можем да поставим сърцата си. - д-р Орисън Марден Този, който твърди, че всичко е добре, греши – трябвало е да каже, че всичко ще става все по-добре. – Волтер Човек открива себе си, когато премери сили с някое препятствие. – Йордан Радичков Светлината, която търсим, е на фенера, който носим в себе си. – Херман Хесе Трябва да приемеш твърдото, непоклатимо убеждение, че заслужаваш да успееш. Че имаш право да поискаш да успееш и да се бориш за успеха. Не, че успехът е нещо, което ти се полага, а че си достатъчно добър да го заслужиш. Ти си достатъчно добър, за да сбъднеш тази мечта и тази мечта е достатъчно добра за теб. – Скот Гинсбърг Ако всеки един, всеки ден поставяше по едно цвете на пътя на свой близък, пътя ни през живота щеше да е много поприятен. – Вилефор Човек не понася бъдещето. Той го сътворява. – Джордж Бернанос Благодарение на своята воля, човек трябва да предприема и изпълнява всичко онова, което смята за най-добро.

Възможно е човек да живее по-щастливо, като просто промени гледната си точка: всичко наистина ще става все по-добре, ако наистина повярваме в това. – Рене Декарт Да виждаш хубавата страна на живота, вместо да се съсредоточаваш само върху това, което не върви, е една от тайните на щастието, здравето, социалния ни живот и успехите на начинанията ни. – Емили Куе Дори и да обиколим света в търсене на красотата, или я носим в себе си, или никога не я намираме. – Ралф Валдо Емерсън Не чакай!

За да кажеш на някого, че го обичаш. За да прегърнеш някого. За да целунеш някого.

Не чакай!

За да кажеш „извинявай“. За да кажеш „прости ми“. За да кажеш „липсваш ми“.

Не чакай!

Да дойде по-добър ден. Да има по-благоприятни обстоятелства. Да улучиш по-подходящ момент.

Не чакай!

За да направиш това, което винаги си искал. За да послушаш онова, което сърцето отдавна ти нашепва. За да последваш мечтите си.

Постоянно го забравяме, но животът е толкова крехък. Не знаеш какво ще се случи утре. Кога ще стане прекалено късно. Понякога се случва нещо, което ни напомня тази истина. Но после забравяме пак.

Не забравяй. И не чакай. Действай сега!

СИЛАТА НА ДУМИТЕ

„Добър ден!” придружено с усмивка Тази комбинация понякога може да направи чудеса и винаги е добро начало на разговор. Особено на разговор, който нямаш желание или се притесняваш да водиш, защото очакваш негативно отношение от отсрещната страна.

Има и още една малка тайна… След „Добър ден!” не започваш веднага да обясняваш защо си дошъл, а правиш кратка пауза. В настъпилата тишина другата страна няма друг избор освен също да ти каже „Добър ден!” А след като вече си пожелал на някого „добър ден” отношението ти към него леко се променя, защото не искаш да развалиш добрия ден, който си му пожелал, нали?

Забелязал ли си колко често забравяме да кажем „добър ден” и започваме направо с проблема, за който сме дошли.

Когато имаме работа в банката; когато си плащаме сметките за телефон, ток, вода, интернет; когато пазаруваме в магазина, когато разговаряме със служители в държавната администрация.

А може би именно тези хора имат най-голяма нужда да чуят едно усмихнато „Добър ден!” Кой знае – може и те да се усмихнат, а после да ти обяснят малко повече, да те обслужат малко по-бързо и по-вежливо. Нищо не пречи да опиташ следващия път. Единственото, което ще ти коства са две думи и една усмивка. Ниска цена за неподозираните резултати, които може да постигнеш.

А ти? На кого каза „добър ден“ днес?

Казвай благодаря по-често. Много по-често. На всички за всичко, дори и за най-дребния повод. На продавача на вестници, който ти подава днешния брой. На непознатия, който отваря вратата за теб. На колегата, който ти подава някакъв документ или ти услужва с химикал. На колежката, която ти прехвърля телефонен разговор. На касиерката в магазина, която ти дава покупката. На сервитьорката, която ти носи яденето. На приятеля, който се е сетил за теб и ти е звъннал. На хората, които те обслужват в банката или друга административна сграда.

Истината е, че хората обичат да чуват думата „благодаря”.

Кара ги да се чувстват полезни, значими и доволни, защото са помогнали с нещо. Аз се чувствам така, когато чуя „благодаря”. Мисля, че не го чувам достатъчно и ми се иска да е по-често. И поне правя нещо по-въпроса – казвам на другите „благодаря”. Едно добро начало.

Благодаря, че прочете това!

„Приятен ден!” придружено с усмивка Това би трябвало да бъдат последните ти думи при всеки проведен разговор. Без значение дали става дума за разговор с приятел, колега или непознат, с който по стечение на обстоятелствата сте се срещнали (в банката, магазина, ресторанта, администрацията). Без значение дали разговаряш лично или по телефона. Дори и по телефона усмивката е задължителна, защото човекът от другата страна на линията я усеща по гласа ти, дори и да не я вижда.

„Лек ден!” също е вариант за приключване на разговор. Пократко е, произнася се по-лесно и бързо. Но всъщност с него не пожелаваш на човека срещу теб нещо хубаво. Просто му пожелаваш да не се случи нещо лошо и денят му да не бъде тежък, което съвсем не означава, че ще бъде приятен. Така че следващият път към края на разговора се замисли коя от двете фрази ще използваш.

И все пак не забравяй – която и да избереш, важното е пожеланието да е искрено.

Може би е наистина е дума трудна за произнасяне. А може би именно този факт я прави още по-силна.

Произнесена искрено тази дума може да спаси едно приятелство, или една любов… За да позволиш на някого да прости грешката ти, първо трябва да разбереш и да признаеш, че си допуснал такава и да се извиниш.

Да се извиниш… на човека, в когото без да искаш се блъсна на улицата.

Да се извиниш… за неволно допусната дребна грешка.

Да се извиниш… за това, че си наранил някого.

Именно в последния случай е най-трудно да кажеш „Извинявай!”, но именно тогава и човека срещу теб има найголяма нужда да чуе тази дума.

Затова не се колебай, когато усещаш, че трябва да кажеш “Извинявай!”, колкото и трудно да ти се струва това. Ще разбереш, че една съвсем проста думичка има по-голяма сила отколкото някога си очаквал. И че тя може да помогне тогава, когато всички други думи са излишни.

Може би най-силните думи!

Колко често ги произнасяш? Вероятно не достатъчно. А със сигурност има на кого да ги кажеш. Приятел, любим човек, майка, баща, син, дъщеря, баба, дядо, съпруг или съпруга… Всички хора имат нужда да чуват тези две думи и ще са безкрайно щастливи ако ги казваш по-често. Вероятно тогава и те ще започнат да правят същото.

Всеки човек има нужда да бъде обичан. Разбира се можеш да покажеш обичта си много по-добре със своите действия и малки жестове всеки ден. Но понякога и две малки думички са достатъчни, за да покажат на човек, че не е сам в този свят.

Преди да произнесеш тези думи спри за миг, осъзнай какво означават, почувствай цялата им сила. След това погледни човека срещу теб в очите и кажи “обичам те!” - с думи, с поглед, и най-важното със сърцето си.

Това са едни от най-силните думи, които можеш да кажеш на някого, след „обичам те!” Имала съм щастието да са ми ги казвали и знам, че понякога могат да променят всичко.

Твърде често са ми казвали, че мечтите и идеите ми са наивни, нереални, невъзможни или неосъществими в български условия, обикновено дори без да дават обяснения защо смятат така. В повечето случаи мисля, че е било от загриженост да не се разочаровам, ако опитам и се проваля.

Друг път ми се струва, че хората просто са свикнали да приемат, че смелите мечти са обречени, а това не е така.

Може би защото отвсякъде чуваме постоянно „Не!”, е толкова неочаквано, когато някой ти каже „Вярвам в теб!

Можеш да се справиш. Опитай!” Дори е малко плашещо, защото започваш да си мислиш „Уау, някой всъщност вярва в мен… Ами ако наистина успея?!” Чувстваш се задължен да успееш или поне да опиташ, за да оправдаеш оказаното ти доверие и да не разочароваш човека, повярвал в теб. Дори и да знаеш, че няма начин този човек да разбере дали си успял или не, пак изпитваш известно задължение към него.

Вярно е, че нямаш нужда от чуждото одобрение, за да успееш, но понякога думите „Вярвам в теб” са ти необходими, за да можеш самият ти да повярваш в себе си.

Защото за да ти каже някой тези думи, значи е открил в теб нещо различно, нещо, което му подсказва, че може да ти има доверие и че точно ти ще успееш. Да вярваш в себе си е прекрасно и изключително важно, но понякога е нужен и някой външен човек, който в трудните мигове на колебание, когато всички ти казват „Няма да стане!”, да ти прошепне „Вярвам, че е възможно!” и да ти върне надеждата.

Не убивай чуждите мечти със своето „Няма начин!” още преди да си ги чул и да си им дал шанс да полетят. По-добре да повярваш в нечии мечти и да му подадеш ръка да се изправи след евентуален провал, отколкото цял живот да се опитваш да разсейваш съжалението му за това, че никога не е пробвал. По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.

ЖИВОТЪТ Е ПРОСТО ИГРА

В ежедневието си често сме заобиколени от сивота и еднообразие. И за да не им позволим да отнемат усмивката от лицето им, трябва да запазим любопитството си към света от нас и да съхраним частица от детето в себе си. Детето, което открива света за първи път и затова за него всяко нещо е изпълнено с чудеса.

Опитай се да предскажеш какво ще се случи в следващите няколко минути. Забавно е! И не е нужно да си екстрасенс или гадател – не те карам да познаваш числата от тотото (въпреки че ако можеш нямам нищо против да ги споделиш с мен). Можеш да опиташ някога, когато ти е скучно – в поредното задръстване, някой особено протяжен ден на работа или просто докато чакаш на опашката в магазина.

До една минута телефонът ти ще звънне – някой приятел се е сетил за теб. Ей сега вратата ще се отвори и ще влезе любимият ти колега, който винаги успява да те разсмее.

След пет минути ще дойде шефът ти с нова задачка за теб (не казах, че трябва да са само хубави предсказания). На следващата спирка ще слязат десет човека, а ще се качат само двама. Човекът на опашката пред теб в последния момент ще се сети, че иска да си вземе и дъвки.

Хубаво е, когато добрите предсказания се сбъдват, през останалото време поне е забавно. Опитай!

Ако беше фотограф… щеше да носиш фотоапарат със себе си през цялото време.

Наоколо има толкова много красиви неща!

Всъщност с днешното модерно изкуство дори и от найобикновени неща може да излезе оригинална снимка.

Бюрото ти, на което цари подреден хаос. Скучните сиви блокове, които при изгрев и залез се оцветяват в розово.

Оригиналния дизайн на чантата, носена от момичето, което мина покрай теб. Цветята в някоя случайна градинка. Стария диван в къщи. Поизбелелите шарки по килима. Дори ръждясалата врата на асансьора.

Красотата е навсякъде около теб! На места където дори не си предполагал, че може да съществува. На места, където най-малко очакваш да я намериш. Но тя е там - трябва само да я потърсиш, за да я видиш!

Представи си, че названието на всеки предмет около теб беше заглавие на книга. Дори и да не си писател и да си мислиш колко е сложно. Всъщност не е. Писането е нещо съвсем естествено, също като говоренето. Има толкова много истории, които са тук около нас всеки ден и чакат да бъдат разказани.

Пейката в парка, покрай която минаваш всеки ден, може да ти разкаже историята на не една двойка влюбени, стояли на нея, докато над тях се е сипел белият цвят на дърветата.

Хлябът, който си купуваш от магазина, има дълга история:

за житните ниви под лятното слънце, старите машини за жътва, тъмните складове, уредите за омесване на хляба, горещата пещ, през която минава, пътят на камиона до магазина.

Таксито, в което се качваш, помни всички, които са се возили на него преди теб - притеснението им да не изпуснат влака, нетърпението им да стигнат по-бързо на срещата с обичан човек, за която са тръгнали.

Компютърът, който използваш в момента, може да ти разкаже за далечните страни, от които идват материалите, от които е направен, както и историите на всички хора, които са се докоснали до него при сглобяването на частите.

Всички предмети около теб, с които толкова си свикнал и които приемаш за даденост, всъщност имат своята история.

История, за която дори не подозираш, но която можеш да откриеш (или измислиш) и разкажеш. Дори и да не си писател.

Представи си, че всички хора, с които се срещаш през деня, те обичаха. Не, не да са влюбени в теб ;) А просто да са дружелюбни, добронамерени, с желание да ти помогнат и да ти услужат.

Интервюиращият, при когото отиваш в търсене на работа, смята, че CV-то ти е страхотно и иска да те наеме, защото знае, че ти си най-подходящия човек.

Сервитьорката те смята за най-важния клиент в заведението и толкова те харесва, че ще сервира първо на теб и дори побързо отколкото очакваше.

Служителят в администрацията няма да ти се скара - нали те обича, а хората не се карат на тези, които обичат. Вместо това съвсем спокойно ще ти обясни какво трябва да направиш, защото просто наистина иска да помогне.

Шефът също те обича - смята, че вчерашния ти доклад е гениален и без теб фирмата е изгубена.

Клиентът, който ти се развика по телефона също те обича грижа го е за теб и иска да станеш по-добър, затова ти посочва грешките, но на малко по-висок глас.

Дори човекът, който се блъсна в теб в автобуса те обича просто не знае как да го покаже.

Сега след като знаеш, че всички хора те обичат, не би ли се държал с тях по малко по-различен начин? По-учтиво и любезно, с повече уважение и усмивки, повече разбиране.

Може би, би се държал с тях, като с хора, които обичаш и те биха се държали по същия начин с теб?

Всеки предмет, който те заобикаля, би могъл да бъде музеен експонат. Ако не сега, то вероятно в един бъдещ момент, когато всички неща, с които сме свикнали днес ще бъдат остарели и ще могат да се видят само в музеите.

Така че представи си, че нещата около теб са предмети на изкуството, изложени в един много известен музей и хората се редят на опашка, за да ги видят. Знам, че ще се получи един доста странен, разбъркан и разнороден музей. Но все пак съм била в няколко музея за модерно изкуство и едва ли експозицията, която си представяш в момента е кой знае колко по-странна от тях. А най-хубавото на твоя въображаем музей е, че може да побере всичко, независимо от размера и цяла сграда сложи вътре, ако ти харесва. Можеш да сменяш осветлението, да местиш предметите от една зала в друга или да ги комбинираш в тематични експозиции.

Можеш да добавяш към всеки от тях и табелка с кратко описание и история.

Това ще ти помогне да проявиш въображение в понякога малко скучния ден. Ще ти помогне да видиш ежедневните предмети, с които толкова си свикнал, по нов начин и може би дори да откриеш в тях малко красота. Когато предметите, които те заобикалят, престанат да бъдат просто предмети, а се превърнат в уникални музейни експонати, може би животът ти като уредник на този музей ще стане малко поприятен.

Нещата, които те заобикалят всеки ден. И с които си толкова свикнал, че дори не ги забелязваш. Но без които животът ти не би бил същия.

Мобилният телефон, с който се свързваш с най-близките си хора, независимо къде се намираш. Компютърът и интернет, с които можеш да намериш всяка информация, която ти е нужна, за секунди. Радиото и телевизията – за дългите дъждовни следобеди, когато не ти се излиза никъде.

Автомобилът, с който да се прибереш по-бързо удома. Дори и някои съвсем прости неща. Като електрическата крушка, за да не стоиш на тъмно. Химикалката, с която да надпишеш картичка до приятел.

Затова следващият път, когато телефонът ти няма обхват, помни, че писмата пратени по пощенски гълъб не винаги са пристигали. Когато интернета ти прекъсне за десет минути, не забравяй, че за да намериш същата информация в библиотеката, ще ти трябват два часа. Ако не можеш да уловиш любимото си радио, припомни си, че в миналото хората са можели да слушат музика само на живо. Щом отново попаднеш в задръстване, бъди сигурен, че дори и така вероятно ще стигнеш по-бързо, отколкото ако се движеше с каруца. Ако токът спре за малко и останеш на тъмно, запали си свещ и не забравяй, че в миналото не е имало крушки, които да светят. А щом химикалката ти спре по средата на изречението, помоли някой да ти услужи с друга – по-лесно е отколкото да пишеш с паче перо.

Всеки предмет около теб прави живота ти по-лесен.

Понякога обаче приемаш това за даденост, сякаш всяко едно нещо трябва безпроблемно да ти служи цял живот. И забравяш, че само преди 5, 10 или 100 години хората не са имали същите удобства, които имаш днес. Забелязваш предметите наоколо само когато спрат да работят. А би трябвало всеки ден да си благодарен за това, че ги има, и че животът ти е малко по-приятен или поне малко по-лесен благодарение на тях.

Не е необходимо да си някъде на почивка на планина или на море, за да можеш да оцениш красотата на природата.

Можеш да я откриеш дори и в най-оживения град.

Природата има различни лица… …и всяко едно от тях има своето очарование: свежестта на пролетните утрини с аромат на люляк или липа; освежителният 10-минутен дъжд, който често те сварва неподготвен; дългите есенни мъгли, които скриват всичко от погледа ти; покритите със скреж черни клони на дърветата; внезапните поройни дъждове, които за миг превръщат улиците в реки; прохладата на късните летни вечери; безкрайният снеговалеж в някой неделен следобед; огрените от последните слънчеви лъчи есенни листа.

Може не винаги да ти харесват проявленията на природата сигурно често се оплакваш от прекалената жега или непоносимия студ, от неспирния дъжд и вечната мъгла. Но… не можеш да ги промениш, затова най-добре да започнеш да им се наслаждаваш и да откриваш понякога скритата им красота.

Ако имаш късмета някога да станеш на 100 години, това означава, че ще си изживял всеки един сезон 100 пъти.

Което, като се замислиш, е толкова малко. Затова спри да се оплакваш от облачето скрило за миг слънцето и погледни цялата тази прелест около теб :) Във всички сортове, цветове, сезони и места, където се появяват. Ярко червените макове покрай железопътните линии или сред житните поля. Розови, жълти и бели рози в градинката пред блока или розовите храсти покрай улиците.

Сандъчета с мушкато по балконите на панелните блокове.

Теменужките в парковете. Разноцветните и пъстри градинки. Лалетата и божурите в двора на селските къщички. Огромните букети в магазинчетата за цветя.

Случайно поникналите в междублоковите пространства цветя, за които никой не се грижи, но което не ги прави помалки красиви, а може би дори и повече, защото е необичайно да ги видиш там. Цветята, които получавате – за рождените дни. Цветята, които подарявате и усмивката, която предизвикват. Цветята, които срещате на неочаквани места, като например лалетата и зюмбюлите, които носят възрастните хора в автобусите. Розата, която някое момче носи на любимата си. Букетите на някои хора, с които се разминавате по улиците.

Имам предвид наистина, на живо, не така :) Това не се брои. Това не е усмивка, а две точки и скоба.

Вярно, че новите технологии позволяват да поддържаш контакт с много повече хора. Но поддържането на контакт не е същото като приятелството. Едно съобщение или изпратен мейл не е същото като разговор лице в лице. Не позволява да видиш реакциите на човека срещу теб, усмивката му, не позволява да го прегърнеш или да споделиш с него нещата, които би искал да му кажеш.

Не стой вкъщи пред телевизора или компютъра в събота и неделя, или след работа. Обади се на приятел, покани го на среща, не чакай все някой да се обади на теб. Ако ти каже, че е много зает – обади се на друг, може би на някой, за когото не си се сещал от доста време, а преди бяхте заедно почти всеки ден – сигурно има такъв човек.

Всички имаме нужда от приятели. За да знаем, че не сме сами и че не само ние изпитваме чувствата, които ни вълнуват. Имаме нужда от тях, когато сме щастливи, за да споделим радостта си. Когато сме тъжни, за да потърсим утеха и надежда. Когато ни е трудно, за да ни окуражават.

Когато се колебаем, за да ни дадат съвет. И да направим същото за тях, когато имат нужда.

Още четеш? Достатъчно за днес. Сега вземи телефона и се обади на приятел, за да си уговорите среща!

На доброто, което даваш на другите. И на това, което получаваш от тях. Както и на доброто, на което просто ставаш свидетел.

Усмихни се на човека, който ти отваря вратата, и на този, за когото задържаш асансьора. На този, който помага на майка да смъкне количката си от автобуса, или подава ръка за възрастен човек, за да се качи. На шофьора, който спира, за да пресечеш или на пешеходеца, на който правиш път да мине.

Сигурна съм, че ти се случват подобни и много други хубави неща всеки ден. Но може би не ги забелязваш или пък мислиш, че са прекалено дребни и незначителни. Това да помогнеш на някого, обаче, никога не е малко и дори и един на пръв поглед незначителен жест може да означава много за този, който получава помощта ти. Факта, че можем да помагаме на другите, дори и на напълно непознати, без да очакваме нищо в замяна, означава, че доброто още не е изчезнало и че сме истински хора.

Затова помагай и приемай с благодарност помощта, която получаваш. А вечерта си припомни всички добри жестове, които си направил, получил или просто видял, и ще разбереш колко хубав е бил денят ти.

На това, че твой приятел е започнал нова работа или е получил повишение на заплатата. На това, че друг приятел се е влюбил или дори се е оженил. На това, че някоя приятелка е постигнала нещо, което силно е желаела и за което дълго се е борила.

Усмихни се и на щастието на напълно непознати хора. На двама влюбени, които вървят, хванати за ръце, а след това се разделят с целувка. На момичето, което прегръща приятелката си, малко позакъсняла за срещата им. На безгрижния смях на децата, играещи пред блока. На младото семейство, тръгнало на разходка с малко бебе в детската количка.

Каквото и да говорят светът е пълен с толкова много щастливи хора. Ако поискаш можеш да станеш един от тях.

И споделяйки тяхното щастие е едно добро начало.

Усмихвай се, когато ти се усмихнат!

Колега, с когото се разминавате по коридора в офиса.

Приятел, с който имаш среща. Любим човек, който те посреща вкъщи. Дори на непознати хора, с които по някакъв начин имаш контакт. Някой, който услужливо ти отваря вратата. Продавачка, която ти подава покупките с усмивка.

Или пък някой, който ти прави път да минеш.

Усмихни се на чуждата усмивка. Сигурно си виждал хора, които просто си вървят по улицата, усмихнати на някаква своя тайна. Потънали в някакви свои мисли, откъснати от света. А на устните им се появява лека усмивка и очите им заблестяват. Усмихни им се! Сигурно няма да те забележат, погълнати от своята радост. Но пък може някой друг да види усмивката ти. И да й се усмихне.

Усмихни се на детската усмивка. Защото тя е винаги искрена и невинна и няма нищо по-хубаво от радостта в детските очи.

Когато получиш усмивка – усмихни се и ти, предай усмивката на друг. Казват, че усмивката е заразна – ти можеш да започнеш епидемия :) Нещата, от които се оплакваме най-общо могат да бъдат разделени на два вида:

Първо, това са неща, които не можем да променим. Като например времето или общото състояние на държавата или дори на света. И да почнем всички в един глас да се оплакваме, нито ще спре да вали, нито пък държавата изведнъж ще се оправи. Изводът е, че да се оплаквате по каквито и да било въпроси, попадащи в тази категория, не носи никакви ползи, а напротив – само вреди.

Втората категория теми за оплакване, включва неща, които всъщност бихме могли да променим. Като например работата си, мястото,където живеем, мръсните улици и т.н.

Над тези неща всеки човек може да оказва влияние и поне в известна степен да контролира. Т.е. може да промени нещата към по-добро при наличие на желание и полагане на малко усилия. А след като се оплакваме, явно желанието за промяна е налице. Остава въпросът дали сме готови и да предприемем някакви действия, за да осъществим тази промяна, или ще предпочетем по-лесния вариант да продължим да се оплакваме.

Много е студено. Много е горещо. Сега ли намери тоя дъжд.

И така нататък… Доколкото ми е известно още не са открили начин да контролираме времето. Макар че доста успешно се опитваме да го развалим с тези парникови газове и глобално затопляне. Накратко няма смисъл да се оплакваш от лошото време – като повтаряш колко е горещо няма да стане похладно, нито пък силното ти желание дъждът да спре ще накара слънцето да изгрее.

Така че имаш два варианта – да си стоиш цял ден затворен вкъщи на климатик пуснат постоянно на 24 градуса, или да излезеш навън и да се насладиш на прекрасното време – независимо дали е дъжд, сняг, вятър или слънце. Можеш да продължиш да мрънкаш за нещо, което не можеш да промениш или да го приемеш такова, каквото е и да му се радваш. Както и да си щастлив от факта, че не живееш в Сахара или на Северния полюс, примерно.

Първо, държавата… Не можем да избираме къде да се родим. Но бих казала, че не сме попаднали на чак толкова лошо място. Вярно, сигурно може и по-добре, но ако се замислиш по света има и къде къде по-лоши места, където да се родиш.

И после – политици, управляващи и както или както там ги наричаш – едно събирателно понятие без лице. Лесно е да го обвиняваш, но е трудно да потърсиш отговорност и да промениш нещо. Може би изборите дават такава възможност. Може би някои промени се постигат и с малко по-различни средства. Не знам. Сигурна съм само, че от празното говорене и ежедневно оплакване няма смисъл.

А и дори този неопределен някой наистина да е виновен за част от проблемите ни, едва ли е единствената причина за всички лоши неща, които се случват в живота ни. Може би ги обвиняваш за лошите пътища, но спазваш ли ограниченията, когато седнеш зад волана? Обвиняваш за лошото здравеопазване, но грижиш ли се за собственото си здраве със спорт и здравословно хранене? Обвиняваш ги за лошото образование, но как и на какво самият ти учиш детето си? Лесно е да обвиняваш другите и да се оплакваш от тях, по-трудно е да поемеш отговорност за собствения си живот. Но когато го направиш, поне ще имаш една причина за оплакване по-малко.

И на мен не ми харесват препълнените казани, мръсните улици и боклуците хвърлени навсякъде сред природата. Но за разлика от предишните проблеми, разгледани в тази поредица, които в голяма степен не зависят от теб, тук можеш да направиш нещо, което да допринесе (поне малко) за разрешаването му.

Изхвърляй разделно. Не хвърляй боклуци на улицата и сред природата. Научи всички свои приятели да правят същото.

Организирай почистване на градинката пред блока, двора на близкото училище или любимия парк. Да направиш нещо по въпроса е много по-добре отколкото да седиш и да се оплакваш (въпреки че второто е много по-лесно).

Може да ти се струва прекалено малко и незначително, но не е. Дори изхвърлените боклуци да намалеят само с един пак е от полза – станало е поне малко по-чисто. Все от някъде и от някого трябва да се започне, а какво ще стане ако все чакаме това да е някой друг.

Най-често срещаните причини за оплакване са ниската заплата, гадния шеф, колегите, виновни за всички грешки, прекалената натовареност и едно по-неопределено недоволство, породено от това, че просто не харесваш това, с което се занимаваш. В повечето случаи е много малко вероятно да успееш да промениш някои от тези неща.

И ако работата ти е чак толкова непоносима може би е време да си потърсиш нова, вместо оплакването да става единствената ти тема за разговор. Интернет предлага толкова много информация по почти всяка тема, която може да ти помогне да повишиш квалификацията си, а при наличие на желание, дори да научиш чужд език. Разбира се всяка промяна е плашеща и не можеш да си сигурен, че новата работа ще е по-добра, но няма как да разбереш без да опиташ.

Другият вариант е да се опиташ да направиш сегашната си работа поне малко по-поносима. Трябва само малко въображение с помощта, на което да направиш работното си място малко по-приятно. Някъде бях чела за една жена продаваща самолетни билети, която нареждала хората в самолета по специален начин. На тези, които били усмихнати и учтиви с нея давала по-хубави места; често поставяла млади жени до привлекателни господа. Може би така е станала причина двама влюбени да се намерят, макар и никога да не е разбрала за това.

Някои неща, които могат да направят работното ти място поприятно са снимки на любими хора или места; предмети, напомнящи ти случка, която те усмихва; листчета с вдъхновяващи мисли. Изборът е твой.

Колкото и да не ти се иска, работата е значителна част от нашето ежедневие. Не можеш да искаш след 8 кошмарни часа да се чувстваш оптимист за живота. Затова не се отказвай да търсиш това, което ти е приятно да работиш. А докато го намериш опитай се да откриеш нещо хубаво в това, което правиш в момента.

Първо няколко въпроса – какво означава за теб „достатъчно пари”? „Достатъчно” за какво? И ако започнеш да получаваш „достатъчно” по сегашните си критерии, няма ли да започнеш да искаш и други неща и парите пак да се окажат „недостатъчно”? Затова направи си една лесна сметка – ток, вода, наем (ако плащаш), транспорт, телефон, храна.

Сумата, която получиш са „достатъчно“ пари, за да живееш.

Предполага се, че заплатата ти трябва да е по-голяма от тази сума.

Ако не е, тогава наистина имаш право да се оплакваш. Но не и да бездействаш. Не спирай да си търсиш друга, по-високо платена работа. Използвай свободното си време, за да учиш, за да подобриш уменията си, за да повишиш квалификацията си – интернет предлага толкова много възможности. Потърси си начин за изкарване на допълнителни средства, ако е необходимо – сега има толкова възможности за надомна работа. В краен случай опитай се да намалиш разходите си – пести ток и вода, понамали телефонните разговори, ходи по-често пеша или ако е възможно – с колело, а ако плащаш наем – потърси си по-евтин апартамент.

Естествено освен тези разходи имаш нужда и от други неща – нови дрехи, обувки, срещи с приятели, малко развлечения. Тук идва ред да си поставиш приоритети, да решиш кое е важно за теб. Дали искаш всяка събота да си на дискотека с приятели, или ще прескочиш една седмица и ще спестиш за онази блуза на витрината, която загледа вчера. Дали предпочиташ да си купиш нови дънки или като прибавиш към спестената сума още малко пари, да прекараш прекрасен уикенд с приятели в планината. Можеш ако искаш всеки ден да си отделяш по малко пари – примерно по 1 лев за някоя твоя мечта. В някои дни това ще ти се струва прекалено много, но в края на месеца ще имаш спестени 30лв, а след една година ще са над 350. Идеята като цяло е да не харчиш пари за глупости (поне не толкова често, колкото сега). А вместо това да положиш усилия да спестиш малко пари. Не казвам, че е лесно, но удоволствието да си купиш нещо, което наистина желаеш, със спестените от самия теб пари, е голямо и ще разбереш, че усилията са си заслужавали.

„Да ти се оплача…” – една от любимите ни фрази. Съдържа в себе си думата „плач”. следващият път, когато решиш да я използваш, помисли си: наистина ли проблемът е толкова сериозен, че да си заслужава да плачеш за него? Вероятно не.

„Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя;

Дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя, от това, което не мога да променя.”

МЪДРОСТТА НА ПОГОВOРКИТЕ

Чудя се тогава защо продължаваме да чакаме да дойде някой и да реши всичките ни проблеми. Защо след поредното разочарование от поредния „бог” се доверяваме на следващия и му поверяваме всичките си надежди, а след няколко месеца пак се разочароваме и го обвиняваме за всичките си неприятности?

А животът си е наш и на никой друг и ние си носим отговорността и за успехите и за провалите. В пословиците ни наистина е събрана мъдростта на вековете и е време да се вслушаме в тях и най-накрая да вземем да си помогнем сами. Може би тогава ще се появи и още някой, който да ни помогне. Но дори и да не се появи, няма да има чак толкова голямо значение, защото няма да имаме нужда от него – нали вече ще сме си помогнали сами.

Или с други думи мечтите може и да са хубаво нещо, но трябва да положиш усилия, за да се сбъднат. Щом желаеш нещо – действай! Направи всичко, което зависи от теб, за да го постигнеш.

Може би понякога наистина имаме силата да влияем с мислите си върху част от нещата, които ни се случват. Но много повече можем да им влияем чрез своите действия.

Може цяла година да си представяш как започваш нова, много по-хубава работа. Но може и да използваш тази година, за да се запишеш някакъв курс, до научиш нещо ново, да подобриш шансовете си за стартиране на тази похубава работа. Може да си мечтаеш как гледаш любимия си филм на нов телевизор, а може и да положиш малко усилия, за да спестиш пари за този телевизор. Без да се потрудиш за това, което искаш, само с мислене едва ли ще постигнеш много. Хората са си го казали много отдавна и в случая са абсолютно прави.

Оставил питомното, тръгнал да гони дивото Наистина трябва да се научим да ценим това, което имаме.

Постоянно се оплакваме, че сме зле, че все нещо ни липсва, все не ни достига. Непрекъснато искаме още, а когато го получим се оказва, че и то не ни е достатъчно и пак сме недоволни. Мислим единствено за това, което нямаме, без да видим всички хубави неща, които имаме. Често не забелязваме, радостта, щастието, красотата, които са до нас всеки ден, а те понякога са толкова крехки и лесно можем да ги загубим. Когато изчезнат – съжаляваме, но вече е прекалено късно. Затова трябва да изживяваме истински всеки един момент преди да е отлетял.

Да се радваме на това, което имаме обаче не означава, че не трябва да се борим за нови неща. Необходима ни е цел, мечта, към която да се стремим, за която да се борим и която да ни дава смисъл и надежда за бъдещето. В противен случай настоящето се превръща в сиво ежедневие, навик – всичко си е същото, нищо не се променя. А и няма как да се промени ако в нас липсва стремежа към нещо ново.

Това, което ни спира да преследваме мечтите си не е нежеланието да се борим за тях, не е страхът от промяната и неизвестността, а страхът да не изгубим това, което вече имаме. Може би понякога рискът да тръгнем да гоним дивото си заслужава.

Нека се радваме на това, което имаме, на радостите, които ни носи настоящият момент, но нека не забравяме и мечтите си и не спираме да се борим за тях.

Май понякога е така. Но замислял ли си се защо? И дали понякога самите ние не ставаме причина, веднъж влязло в живота ни, то да покани още злини?

Една сутрин не чуваш алармата на часовника. Разливаш кафето. Забравяш си телефона във вас. Автобуса тръгва точно под носа ти. Закъсняваш за работа. Имаш прекалено много задачи. Цял ден нищо не ти върви и целият свят ти е крив, а лошите случки следват една след друга.

А можеше всички проблеми да се ограничат само до пропуснатата аларма.

Ако когато най-накрая се събуди, си беше помислил „Супер, поспах малко повече, днес ще е прекрасен ден!” вместо „О, не, пак се успах. Деня почва ужасно!” Можеше да пропуснеш кафето вкъщи и да го оставиш за една приятна кафе-пауза в офиса. Да се усмихнеш на хубавото утро, чакайки следващия автобус. Да бъдеш малко по-мил с колегите и с изненада да откриеш, че тогава и те стават помили с теб, а работата хич не е толкова много, колкото си мислеше.

Съвсем прост пример, но с много неща наистина е така.

Злото може и да не идва само, но след като успее да се промъкне, бързо затръшни вратата след него и я заключи с усмивка, за да не влязат и спътниците му. Сега, когато е само, лесно ще се справиш с него.

Каквото повикало, такова се обадило Иска ми се да кажа, че е така, но за съжаление това не винаги е вярно.

Не всеки ще отговори на усмивката ти с усмивка. Не винаги за направеното добро ще получиш нещо в замяна. Не винаги ще чуеш „благодаря”. Ще има и такива, които ще се възползват от добрината ти. И такива, които ще забравят за направените им услуги в момента, в който ти ги помолиш за нещо.

И все пак… По-голям е шанса да получиш усмивка, ако първи започнеш с усмивка, а не с начумерена физиономия. С теб е повероятно да се държат учтиво, ако и ти си вежлив, а не груб. След „Добър ден!” разговорът по-скоро би приключил с „Приятен ден!”, а не с обиди. Ако подадеш ръка и ти сигурно ще получиш помощ, когато имаш нужда, дори и да не е от същия човек. Излъжеш ли рано или късно и теб да те излъжат. Ако измамиш и ти един ден може да се окажеш измамен.

Може от някои от посетите рози да изникнат само бодливи тръни, но не спирай да садиш рози – те ще ти се отблагодарят със своите цветове и аромат, дори и да трябва да чакаш лятото малко по-дълго.

Може би тези думи са дошли от някакво народно поверие, че прекалените неща са неестествени, против някакви неписани закони на вселената. В колко много народни песни, стихотворения и разкази неземната красота на девойката или огромната любов между двама млади, са водели до трагичен край. А може и думите да са родени от завистта на някой човек, предизвикана от неспособността му да се зарадва на щастието на другите. Или пък от някаква идея за баланс в света: не може непрекъснато да имаш късмет, рано или късно нещата ще се обърнат и ще тръгнат надолу.

Или пък хората се страхуват да бъдат щастливи. Смятат, че не заслужават щастие и затова им е трудно да допуснат, че хубавите неща могат да се случат точно на тях. А когато се случат, не могат да повярват, мислят, че има някаква уловка и дори не успяват да се зарадват истински.

Може би понякога наистина сред всички хубави неща е нужна и капка тъга, мъничко трудности, няколко препятствия за преодоляване, за да оценим щастието, което получаваме. Но това не означава, че много хубаво не е на хубаво. Едно добро нещо може да доведе до друго хубаво нещо, което от своя страна да допринесе за трето и т.н. И ако в тази поредица от хубави неща има и по някое друго лошо, то е само изключение, което потвърждава правилото.

Да, всички (или поне повечето) неща рано или късно приключват. И не само хубавите, лошите също, а това все пак е добре.

Понякога произнасяме тези думи с разочарование, когато нещо красиво наистина е приключило. Точно в такива мигове, обаче, не трябва да забравяме, че всеки край е и едно ново начало. Може би когато нещо хубаво свърши това е шанс да продължим напред, да се развиваме, да започнем нещо ново и още по-хубаво. Защото никой не е казал, че краят на нещо хубаво трябва непременно да е начало на нещо лошо.

Друг път тези думи са произнесени като предупреждение.

Напомняне, че радостта, която изпитваме в момента няма да трае вечно. Когато го осъзнаем, може и малко да ни натъжи, но понякога имаме нужда от това напомняне. За да оценим по-добре настоящия миг. За да изживеем пълноценно щастието тук и сега, докато все още е до нас.

Колкото и истина да има в тези думи обаче, често ни се иска те да не са верни. Не тръгваме на очаквана ваканция с мисъл за деня, в който ще трябва да се върнем. Не започваме нещо ново, мислейки кога ще го изоставим. Не се влюбваме, очаквайки, че един ден ще се разделим. Иска ни се някои неща да са завинаги, а понякога не се получава.

Всичко хубаво си има край. Не го забравяй и се радвай на настоящето, но и не мисли прекалено много за този край. А когато той дойде – започни отначало нещо още по-хубаво и пак с идеята, че този път ще е завинаги.

Тази поговорка изглежда леко поостаряла в днешното време на високи скорости. Днес всеки бърза за някъде. Бърза да порасне. Бърза за работа. Бърза да не изпусне автобуса.

Бърза да се затвори вкъщи пред компютъра или телевизора.

Мечтае за бърза печалба, иска бързи коли, обича бърза храна и се оплаква ако няма бърз интернет. Бързаме, а често не знаем за къде и бъркаме посоката. Какво значение има, че сме първи, ако пристигнем на грешното място?

В бързината забравяме, че всъщност всички сме майстори на собствения си живот. Майстори, които имат право само на едно творение. И затова то трябва да е най-доброто, на което сме способни. Бързината тук не помага. Прекалено бързото темпо на музиката ще изпревари думите на песента.

Бързайки няма да оставим боите на картината да изсъхнат или ще забравим да нарисуваме слънце. От нетърпение глинената фигурка ще остане недоизпечена. Бързата ръка ще нанесе някой грешен удар с длето върху каменната статуя. Заради скоростното натискане на буквите по клавиатурата ще липсва някоя дума и римата в стиха няма да се получи.

От нас зависи дали ще бързаме да завършим творението си или ще вложим в него цялото търпение и любов, на които сме способни.

Сговорна дружина, планина повдига Не е лесно да се намерят сговорни дружини. Все ще се намери някой, който да се оплаква, да мрънка за нещо – че планината е прекалено тежка, че трябвало да се повдигне първо отляво, а не от дясно, че изобщо не трябва да се повдига точно тази планина. Ще има някой, който да критикува идеите на другите, без да дава свои собствени – не му харесва да вдига планината, но не предлага как тя да се заобиколи или от къде да мине тунела под нея. Трети пък ще се преструва на част от дружината, но всъщност ще чака някой друг да свърши работата вместо него, а после ще се похвали как със собствените си ръце е вдигнал планината.

Най-често срещаните ще са „експертите по повдигане на планини“, които ще стоят отстрани само да дават акъл и да командват повдигането.

Сговорни дружини се намират трудно. Но когато се събере такава, тя може много повече от това да повдигне една планина. Остава да се надяваме, че дружините ще са сговорни само когато става въпрос за нещо добро. И че повдигайки планината, няма да я захвърлят с трясък обратно на земята, разбивайки я на милиони каменни песъчинки. А внимателно ще я поставят малко по-високо, по-близо до слънцето, така че лъчите му да огряват всичките й склонове.

Колкото и да повтаряме тази поговорка все чакаме някоя птица да долети от някъде и да донесе със себе си пролетта. Да изгрее слънце и заедно със облаците да изчезнат завинаги и всичките ни проблеми. Вместо това птицата идва, постоява известно време и отлита на юг без да я е грижа, че на нас отново ни остава само зимата.

Има обаче и такива птици, които успяват сами да доведат пролетта макар и само в едно малко кътче на вселената. В един дом, сред малка група приятели, в едно село или неголям град. Със своята поява донасят светлина, радост и надежда, че студът си е отишъл и предстоят само слънчеви дни.

Има и птици, които идват сами и си отиват сами и за кратко време успяват да променят целия свят. Учени, композитори, писатели, художници, музиканти, които идват и оставят след себе си едно пролетно цвете, една слънчева песен, полъх на южен вятър и капка топъл дъжд. След тях светът може би остава малко по-добър и малко по-красив.

Има и птици, които идват сами, но тяхната песен скоро привлича цели ята. Ята от същите птици със същия ясен глас и същия стремеж да полетят. И докато сами не биха успели да извикат пролетта, то заедно техният хор успява да я пробуди не само сред природата, но и в душите на хората.

Заслушай се в песента на птиците, може би се опитват да ти кажат, че идва пролетта… Толкова е хубаво, че не може да е истина О, може, може, и още как! Колкото и да не ни се вярва, по света стават и хубави неща. Само че ние дотолкова сме свикнали с лошото, слушаме постоянно за престъпления, лъжи, измами, че когато стане нещо хубаво, не ни се вярва.

Ако някой успее в нещо, все го отдаваме на случайността и късмета или пък се питаме колко ли връзки е използвал той, за да стигне до успеха си. Ако някой направи някакво добро, просто ей така, защото е добър човек, все го обвиняваме, че има някакви задни мисли, користни причини и очаква да извлече някаква полза, защото не вярваме, че добро може да се прави и без да се иска нещо в замяна. Ако пък на нас ни се случи нещо хубаво, търсим някаква уловка, убедени сме, че трябва да има нещо, което да не е наред, просто защото твърде често в миналото вече е ставало така. Не вярваме, че може толкова прекрасно нещо да ни се случи точно на нас. Поради това изпускаме много възможности и не успяваме да се зарадваме истински на много хубави моменти.

За да ти се случи нещо хубаво, първо трябва да повярваш, че то е възможно, че един ден може да стане истина. За да изкараш шестица на изпита трябва да вярваш, че можеш.

Ако смяташ, че максималните ти възможности стигат до четворка, тогава какво ще те мотивира да седнеш да учиш, да положиш някакви усилия и наистина да изкараш шестица?

За да се влюбиш, трябва да вярваш в любовта и да смяташ, че щастието на всички влюбени около теб е реално. За да си намериш хубава работа с добра заплата, трябва да вярваш, че подобни неща се случват и с обикновените хора и затова и да кандидатстваш по такива обяви. За да спечелиш една игра, трябва да си предварително убеден, че ще спечелиш и затова да даваш всичко от себе си в нея.

Изобщо не разбирам защо така хората в един момент са решили, че по света стават само лоши неща и затова всичко добро и красиво не може да е истина, а трябва да е нереално. Не трябва ли да е точно обратното – да вярваме в доброто и да казваме, че лошите неща са твърде лоши, за да са истина?

Хубави неща се случват. Съвсем реално и истински, в този град, в този ден, в този момент. Все пак вярно е, че „не всички неща са толкова хубави, колкото ни се струват – някои са значително по-хубави.“ Сърдитко Петко, празна му торбичката Особено е вярно за търговците, които ако са сърдити или най-малкото не достатъчно учтиви няма как да спечелят клиенти и ще останат не само с празна торбичка, но и празно портмоне. Но не става въпрос само за тях – с приятелите е същото. Кой ще иска да се среща с някой, който е постоянно нацупен, намръщен, все недоволен от нещо и вечно сърдит на някого дори и за съвсем дребни поводи? И какво всъщност очакваш да постигнеш ако си сърдит или обиден на някого? Няма да го накараш да дойде на твоето мнение и да се съгласи с теб. Най-много да продължите да си се сърдите двамата и така до безкрай.

Ако си сърдит и намръщен на сервитьорката в ресторанта, това няма да я накара да те обслужи по-бързо. Ако си сърдит на целия свят, че не можеш да си намериш работа и това си личи в поведението ти, няма как да впечатлиш поредния интервюиращ. Ако си сърдит на всички шофьори, които карат като ненормални и ти в раздразнението си започваш да караш изнервено. Ако си се ядосал на служителката в топлофикация, примерно и затова говориш намусено на консултанта в банката, едва ли ще получиш най-вежливото обслужване. Накратко, да се сърдиш няма смисъл, няма да реши проблемите ти, най-много да ги влоши.

Затова – усмихнат Петко, пълна му торбичката!

Като цяло във всяка една ситуация е по-добре да се държиш мило, вежливо и усмихнато. Така вероятността да получиш по-добро обслужване в някое кафене, магазин, банка или публично учреждение нараства. Може да нараства с малко, но със сигурност ако си намръщен и груб, ефектът няма да е по-добър.

Благата дума отваря не само нови възможности, но е и ключ към най-важната врата – тази към сърцето на човек. И ако е произнесена искрено и откровено, тя често става основа за развитие на едно ново приятелство или любов. А найхубавото е че вратите на всяко сърце се отварят пред нея – дори и тези, които дълго време са стояли заключени и ключалката е малко ръждясала, а пантите леко скърцат.

За съжаление обаче има и много хора, които злоупотребяват с истинността на тази поговорка. И с „благите“ си и „мили“ думи така те омайват, че ти без да подозираш нищо им отваряш широко вратата. А те само това и чакат – нахлуват вътре, ограбват всичко и изчезват. Без да кажат нито дума, камо ли блага. Можеш само да погледнеш учудено след тях и празнотата, която са оставили. В буквален или преносен смисъл. Защото освен да се възползват от теб, да те въвлекат в какви ли е начинания и да те измамят с някой и друг лев, такива хора могат да откраднат и мечтите, надеждите, любовта ти.

Затова е важно, когато се доверяваме на благите думи, преди да отворим вратата пред тях, да сме сигурни в истинността им. Както и ние самите да изричаме благи думи само ако са искрени.

Струва ми се, че напоследък сме позабравили тази поговорка и все по често се стремим именно към блестящите и лъскавите неща. Блестящи пайети по дрехите;

излъскани до блясък автомобили с високи скорости;



Pages:   || 2 | 3 |
 
Похожие работы:

«Российский совет по международным делам Москва 2013 г. УДК [327:341.228](1-922)(066) ББК 66.4(001),33я431 З-14 Российский совет по международным делам Редакционная коллегия Главный редактор: докт. ист. наук, член-корр. РАН И.С. Иванов Члены коллегии: докт. ист. наук, член-корр. РАН И.С. Иванов (председатель); докт. ист. наук, акад. РАН В.Г. Барановский; докт. ист. наук, акад. РАН А.М. Васильев; докт. экон. наук, акад. РАН А.А. Дынкин; докт. экон. наук В.Л. Иноземцев; канд. ист. наук А.В....»

«Группа компаний Татнефть КОНСОЛИДИРОВАННАЯ ФИНАНСОВАЯ ОТЧЕТНОСТЬ В СООТВЕТСТВИИ С МЕЖДУНАРОДНЫМИ СТАНДАРТАМИ ФИНАНСОВОЙ ОТЧЕТНОСТИ ПО СОСТОЯНИЮ НА И ЗА ГОД, ЗАКОНЧИВШИЙСЯ 31 ДЕКАБРЯ 2013 Содержание Отчет независимого аудитора КОНСОЛИДИРОВАННАЯ ФИНАНСОВАЯ ОТЧЕТНОСТЬ Консолидированный отчет о финансовом положении Консолидированный отчет о прибыли или убытке и прочем совокупном доходе Консолидированный отчет об изменении капитала Консолидированный отчет о движении денежных средств Примечания к...»

«ЦЕНТР СИСТЕМНЫХ РЕГИОНАЛЬНЫХ ИССЛЕДОВАНИЙ И ПРОГНОЗИРОВАНИЯ ИППК ПРИ РГУ ЮЖНОРОССИЙСКОЕ ОБОЗРЕНИЕ ВЫПУСК 6 КСЕНОФОБИЯ НА ЮГЕ РОССИИ: СЕПАРАТИЗМ, КОНФЛИКТЫ И ПУТИ ИХ ПРЕОДОЛЕНИЯ Сборник научных статей Ответственный редактор Черноус В.В. Ростов-на-Дону Издательство СКНЦ ВШ 2002 ББК 66.3 (2 Рос)+67.400.7 (2 РОС) К 44 Редакционная коллегия серии: Акаев В.Х., Арухов З.С., Волков Ю.Г., Добаев И.П. (зам. отв. ред.), Попов А.В., Черноус В.В. (отв. ред.), Ненашева А.В. (отв. секретарь). Рецензенты:...»

«Глава 8.Трудовая занятость несовершеннолетних 8. ТРУДОВАЯ ЗАНЯТОСТЬ НЕСОВЕРШЕННОЛЕТНИХ Деятельность Комитета по молодежной политике и взаимодействию с общественными организациями по реализации программы содействия занятости молоджи. Работа Центра Вектор. – Комитет по образованию об итогах трудоустройства выпускников – Данные Комитета по труду и занятости населения в трудоустройстве несовершеннолетних. – Краткие сведения районных центров занятости и районных администраций по трудоустройству...»

«51 А. И. АНДРЕЕВ, Т. И. ЮСУПОВА А. И. АНДРЕЕВ, Т. И. ЮСУПОВА ИСТОРИЯ ОДНОГО НЕ СОВСЕМ ОБЫЧНОГО ПУТЕШЕСТВИЯ: Монголо-Тибетская экспедиция П. К. Козлова (1923-1926 гг.)* Наука и политика — две вещи разные, тем более для меня. П. К. Козлов П. П. Семенов-Тян-Шанский в одной из речей, произнесенных в Русском географическом обществе (РГО), назвал Н. М. Пржевальского героем русской географической науки [1, л. 1]. Эти слова в полной мере можно отнести и к П. К. Козлову (1863-1935), ученику и наиболее...»

«ТУРКИ БОЛГАРИИ: ПЯТАЯ КОЛОННА АНКАРЫ Айкарам Наапетян Статья посвящена одному из национальных меньшинств Болгарии – туркам. Европейский аналитический сайт характеризует турок Болгарии как одно из наиболее удачливых нацменьшинств Восточной Европы. В армянских СМИ встречаются упоминания о деятельности болгарских турок, особенно в январе-феврале 2006г., когда в Софии предметом парламентских слушаний, а затем и голосования стал законопроект о признании Геноцида армян. Неоценимый вклад в провал...»

«АКТЕРСКАЯ КНИГА ГАЛИНА КОНОВАЛОВА ЭТО БЫЛО НЕДАВНО, ЭТО БЫЛО ДАВНО. ИЗДАТЕЛЬСТВО УДК 792.2.071 ББК 85.334.3(2)6-8 К64 Художественное оформление: Александр Щукин Издание подготовлено при участии благотворительного фонда имени Михаила Ульянова Народный артист СССР Подписано в печать 24.05.2010. Формат 84x108 1/32 Усл. печ. л. 11, 76. Тираж 2000экз. Заказ 6760 Коновалова, Галина Львовна К64 Этобыло недавно, это было давно. / Галина Коновалова. — М. : Зебра Е ; ACT, 2010. — 224 с.: 24 л. ил. —...»

«МОНИТОРИНГ MB #03/2012RU, 17 апреля 2013 ПОЛИТИЧЕСКИЙ МЕДИАБАРОМЕТР BISS (октябрь-декабрь 2012 г.) Преамбула Белорусский институт стратегических исследований (BISS) представляет третий выпуск квартального отчета – Политический медиабарометр BISS (октябрь – декабрь 2012 г.). Данный отчет содержит информацию о коммуникациях политических сил и ее отражении в СМИ в период после парламентских выборов 2012 года. Следуя нашей миссии независимого белорусского аналитического центра, мы создали этот...»

«библиотека Коммерсантъ George Friedman THE NEXT 100 YEARS A FORECAST FOR THE 21TH CENTURY Doubleday Джордж Фридман СЛЕДУЮЩИЕ 100 ЛЕТ ПРОГНОЗ СОБЫТИЙ XXI ВЕКА Москва • ИД Коммерсантъ • ЭКСМО • 2010 УДК 327/338 ББК 65.5/66.4 Ф 88 Перевод с английского АЛ Калинина, М.Я. Мацковской, ВЛ. Нарицы Фридман Д. Ф 88 Следующие 100 лет : прогноз событий XXI века / Джордж Фридман ; [пер. с англ. А. Калинина, В. Нарицы, М. Мацковской]. — М.: Эксмо, 2010. — 336 с. — (Библиотека Коммерсантъ). ISBN...»

«ИНСТИТУТ МИРА И ДЕМОКРАТИИ АРИФ ЮНУСОВ ИСЛАМСКАЯ ПАЛИТРА АЗЕРБАЙДЖАНА Баку - 2012 1 Издание осуществлено Институтом Мира и Демократии при финансовой поддержке The Black Sea Trust for Regional Cooperation Фонда Маршалла Публикация выражает личное мнение автора. The Black Sea Trust for Regional Cooperation Фонда Маршалла не несет ответственности за содержание текста. Юнусов А.С. Исламская палитра Азербайджана. – Баку: Адильоглы, 2012. –. с. ISBN: 978-9953-25-132-6 В исследовании, подготовленной...»

«Федеральное Собрание Российской Федерации Совет Федерации КОМИССИЯ ПО НАЦИОНАЛЬНОЙ МОРСКОЙ ПОЛИТИКЕ Информационный бюллетень № 12 Материалы совещания на тему О границах морского порта Мурманск и законодательном обеспечении развития Мурманского транспортного узла 5 марта 2008 года в г. Мурманске ИЗДАНИЕ СОВЕТА ФЕДЕРАЦИИ ББК 67.404.2 УДК 347.79 М74 Комиссия Совета Федерации по национальной морской политике Под редакцией В.А. Попова Составители: А.Н. Быстров, А.П. Соколов, В.И. Цымбал От...»

«АНАЛИТИЧЕСКАЯ ЗАПИСКА В мhру своего понимания. О переходе вектора целей вложенной концепции управления в вектор ошибки альтернативнообъемлющей концепции управления 1. Про что это они? Сначала несколько цитат. У вас в романах есть одна трагическая тема. В “Последнем солдате Империи”, в “Красно-коричневом”, в “Господине Гексогене” главный герой, патриот и разведчик, всё время попадает во власть злого рока. Всё время пытаясь разрушить схему игры сатанинских сил, он постоянно оказывается вписанным...»

«Бюллетень о развитии конкуренции В фокусе: Проблемы конкуренции в сфере авиаперевозок Аналитическое издание Выпуск № 2, октябрь 2013 Выпуск № 2, октябрь 2013 Содержание выпуска Обзор новостей 3 В фокусе 5 Проблемы конкуренции в сфере авиаперевозок 6 Пассажирские авиаперевозки 11 Цены на пассажирские авиаперевозки 13 Барьеры для развития конкуренции 17 Государственная политика 2 БЮЛЛЕТЕНЬ О РАЗВИТИИ КОНКУРЕНЦИИ Обзор новостей Об иностранных компаниях в России Кодекс поведения автопроизводителей....»

«ВЫПУСК 13 (176) СОБЫТИЯ НЕДЕЛИ 14/04/2014 © Gorshenin Institute April 2014 All rights reserved ВЫПУСК 13 (176) СОБЫТИЯ НЕДЕЛИ 14/04/2014 Институт Горшенина в Twitter: https://twitter.com/Gorshenin_rus СОДЕРЖАНИЕ 1. Топ-новости.стр. 5 2. Сепаратистские провокации на юго-востоке Украины.стр. 5 Восточную Украину охватила новая волна беспорядков В Украине заявили о рекордном числе задержанных шпионов и диверсантов Янукович заявил о начале гражданской войны в Украине...»

«Юрий Иванович Чирков А было все так. http://www.sakharov-center.ru/asfcd/auth/auth_book.xtmpl? id=82372&aid=168 А было все так.: Политиздат; Москва; 1991 Аннотация Пятнадцатилетним подростком, обвиненным в подготовке покушения на секретаря ЦК КП(б) Украины Косиора и. товарища Сталина, попал Юрий Чирков, автор этой книги, на Соловки. Получил он за преступление три года. Правда, тем, кто отсиживал срок, потом добавляли еще, так что на круг выходило и десять лет, и двадцать, иногда и более....»

«Департамент по информационной политике и взаимодействию с институтами гражданского общества аппарата Правительства Самарской области Государственное учреждение Самарской области Дом дружбы народов Гармонизация межнациональных отношений и профилактика межэтнических конфликтов Материалы межрегионального семинара-тренинга Самара, 2007 Гармонизация межнациональных отношений и профилактика межэтнических конфликтов Материалы межрегионального семинара-тренинга Редакторы - Свиязова А.В., Ястребов А.В....»

«Организация Объединенных Наций A/HRC/21/61 Генеральная Ассамблея Distr.: General 22 August 2012 Russian Original: English Совет по правам человека Двадцать первая сессия Пункт 10 повестки дня Техническая помощь и создание потенциала Доклад Независимого эксперта по вопросу о положении в области прав человека в Сомали Шамсула Бари Резюме Сомали подошла к критическому моменту в своей многострадальной истории последних двух десятилетий. Пережив за этот период один из наиболее болезненных...»

«Майкл Бэйджент Николас Кэмпион Чарльз Харви Aquarian/Thorsons An Imprint of Collins Publishers УДК 1/14 ББК 87.3 Х. 528 стр., с илл. МИРОВАЯ АСТРОЛОГИЯ: введение в астрологию стран, народов и организаций СОДЕРЖАНИЕ МИРОВАЯ АСТРОЛОГИЯ ОБ АВТОРАХ: БЛАГОДАРНОСТЬ ПОСВЯЩЕНИЕ ПРЕДИСЛОВИЕ КО ВТОРОМУ ИЗДАНИЮ МАЙКЛ БЭЙДЖЕНТ, НИКОЛАС КЕМПИОН И ЧАРЛЬЗ ХАРВИ ЦЕЛЬ МУНДАННОГО ПРОГНОЗИРОВАНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИЕ РЕАЛИИ ВВЕДЕНИЕ АСТРОЛОГИЯ В ЗАВТРАШНЕМ МИРЕ ЧАСТЬ ПЕРВАЯ ОБЩИЕ СВЕДЕНИЯ ГЛАВА 1. РАЗВИТИЕ МУНДАННОЙ...»

«КОНСТИТУЦИЯ Доминиканской Республики (Провозглашена 10 января 1947 года ) ЧАСТЬ I Раздел первый НАЦИЯ И ЕЕ ПРАВИТЕЛЬСТВО С т а т ь я 1. Народ Санто-Доминго образует нацию, организованную в свободное и независимое Государство под названием Домикиканской Республики. С т а т ь я 2. Ее система правления по существу своему является гражданской, республиканской, демократической и представительной. Она основана на разделении законодательной, исполнительной и судебной властей. Эти три власти независимы...»

«Author: Юрченко Аркадий Васильевич 17. 17 век. 100 стр. ОТ ГЕОРГИЯ ПОБЕДОНОСЦА ДО РОМАНОВЫХ. (ХРОНОЛОГИЯ ИСТОРИЧЕСКИХ СОБЫТИЙ. ИЩУ ИСТИНУ) А откуда вообще взялись Романовы-Захарьины-Юрьевы? (по В.Н. Балязину) Предки их жили в районе Чудского озера (Псковская область на границе с Эстонией). Ещё Софья Фоминична Палеолог (правила 1485-1489, ум.1503) вскоре после приезда в Россию стала, якобы, недужить близорукостью и худо слышать. Потому она окружила себя латиноязычными иностранцами и вездесущими...»






 
© 2014 www.kniga.seluk.ru - «Бесплатная электронная библиотека - Книги, пособия, учебники, издания, публикации»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.